„Алибеев“ конак

Малцина знаят, че в Смолян подобно на Агушевия конак в Могилица, се намира един също толкова грандиозен по мащаба си конак на рода Кьорходжови. Негов най-известен представител е Ахъчелебийския войвода Салих ага.. Пръв войвода управник от деребеите в Среднородопието, с район приблизително на сегашния Смолянски окръг, е бил известният Мехмед Кьор ходжа.Родом бил от Забърдо, живял отначало в Чепеларе, учил в Имарет джамия в Пловдив, а е избран за управник на общородопско събрание в Рудозем, след което живял и управлявал района от Райково, където си построил и конак.

Това било през 1752 г. „Мехмед Кьор ходжа бил мъдър и справедлив управник. Той защищавал намаленото от турчене християнско население и му помагал да се издигне в културно и поминъчно отношение. Умрял през 1779 г. и бил погребан в райковските мохамедански гробища, дето и досега е запазен гробът му – до Имамската къща.“ (Дечев 1926; 1968: 442).
Определено обаче може да се каже, че ако не той, то неговото родово управление, продължило близо сто години чрез сина му Сюлейман ага и внука му Салих ага, е оказало решително влияние, пише в изследването си Петър Маринов. Салих ага управлявал войводството си от 1798 до 1838 г., т.е. кръгло четиридесет години.

Същият е един от наследниците на Исеин бей – владетелят на планината „Кесариица“ в Родопите, който през 1727 г. се заселва от град Гюмюрджина в поселището „Чепеларе“, в планината постоянно, заедно със стадата си и след това се задомява, като се оженва за местна хубава вдовица – помакинята Фикрие, останала сама с две мъжки деца – Исмаил и Мехмед.
По време на управлението му се създала дълготрайна скрита вражда между Салих ага и пашата на Гюмюрджина – Емин бей, като представител на султана, която вражда не може да няма в основата си племенна подкладка.

Накрай Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда и нишан (орден) за четиридесетгодишната му управа на мюдюрлюка, но първата още нощ от пристигането му бил нападнат и умъртвен в двора на правителствения конак. Така той станал изкупителна жертва на усилията на турците да се завърши напълно „потурчването“ на Родопския край. Той дал поврат на събитията в това направление, възпрял помохамеданчванията и негово дело е опазването на българите тук, пишат изследователите, без да умаловажават, обаче и кървавите действия на Салих ага по този край. Със сигурност за историята на тези времена може да се прочете доста. Останалите в Смолянско конаци само напомнят за тях, както ще напомнят за нас на следващите поколения бетонните ни площади…